БГНЕС Бившият председател на 45-тото Народно събрание  защити докторска степен. Тя написа

БГНЕС Бившият ръководител на 45-тото Народно събрание  защити докторска степен. Тя написа дисертация на тематика " Смесени изборни системи за Народно заседание в Република България “. Защитата й се състоя във вторник и беше сполучлива. Неин теоретичен началник бе проф. доктор Емилия Александрова Друмева, която е секретар по правни въпроси на президента.

В журито бяха проф. доктор Пламен Веселинов Киров, проф. доктор Екатерина Иванова Михайлова и проф. доктор Наталия Василева Киселова.

Десертацията на  буди интерес, тъй като като се изключи че беше ръководител на предишния парламент, тя бе препоръчана от Има подобен народ – партията, която инициира референдум за мажоритарна изборна система. В 45-ия парламент тази концепция беше разисквана по гледище на ГЕРБ-СДС. Стана ясно обаче, че и Има Такъв Народ не са подготвени да поддържат напълно мажоритарната система.  се аргументира, че най-много е належащо да се направи вярно райониране преди да се пристъпи към смяна на изборната система, написа " Новини.бг ".

В своята дисертация тя предлага функционално смесена система, при която 80 народни представители да се избрат на мажоритарен принцип в 80 едномандатни изборни региона с безусловно болшинство на два тура. Останалите 160 народни представители да са определени по симетричен принцип с кандидатски листи в 8 районни многомандатни изборни региона с преференциално гласоподаване.

" Произведените след 1990 година избори за Народно заседание постановат извода, че е време за нова изборна система, която да внесе повече истина и правдивост при избирането на народните представители “, пише .

Депутатите одобриха въвеждането на напълно машинно гласоподаване и отхвърлиха мажоритарния избор

Тя отбелязва, че намаляването на изборната интензивност в интервала от 1990 година до 2017 година, в това число слабата изборна интензивност на изборите през 2017 година (гласували 3 682 151 гласоподаватели в страната и 117 668 гласоподаватели отвън страната при 6 838 235 гласоподаватели по главен изборен списък), свидетелства за рецесия в изборната система и е знак за спор сред ползите на гласоподавателите и тези на политическия хайлайф

" Смесената изборна система, по-конкретно функционално смесената изборна система, наподобява най-подходяща за избори за законодателен орган на Република България, защото разрешава всеки гласоподавател да избере един претендент при мажоритарно гласоподаване и една партийна листа. Това е система, при която не се губят гласове, тежестта на мандатите би могла да бъде почти идентична и се резервират 6 партийните ползи, макар мощния intuitu personae избор ", развива тезата си .

" Задача на предлаганата система е да резервира пропорционалното посланичество в Народното събрание и политическия плурализъм, като сътвори условия за живот на повече от две партии, насърчи териториалното посланичество и даде опция на помалките партии да бъдат показани ", написа още тя.

И в дисертацията си  застъпва тезата за значимостта на районирането.

" Районирането е първият и най-важен детайл на смесената изборна система. При тази система се образуват едномандатни и многомандатни изборни региони, от чиято територия се избират народни представители. Едномандатните изборни региони благоприятстват персоналния асортимент и спомагат за географското посланичество. Многомандатните изборни региони са в интерес на партиите и на политическото посланичество “, изяснява някогашният ръководител на Народното събрание.

И акцентира, че политическият консенсус по определянето на изборните региони би трябвало да е реализиран минимум една година.

" Очертаването на изборните региони не би трябвало да преследва краткосрочни политически цели и да води до изкуствено установяване на границите в интерес на избрани партии ", обръща внимание още Митева.